В живота ни е от съществено значение да намерим баланс между усилията, които влагаме за личното си развитие, и тези, които посвещаваме на Бога, заяви ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов по време на неделната си проповед в храма „Св. Никола“ в Търново. Когато този баланс е налице, успехите ни също нарастват, добави той. През тази неделя църквата разказва притча за богаташа, притежаващ много имоти, отбеляза свещеникът. Неговото поле произвело толкова много продукция, че той не знаел къде да я събира и решил да събори старите си хамбари, за да направи нови, по-големи. След това замислил да каже на душата си да се наслаждава на живота в продължение на много години. Имало много изобилие, но той не се замислил за нещо важно че талантите, които Бог му е дал, трябва да бъдат споделени с общността. Споменах на празника Въведение на Пресвета Богородица, че семейството й е отделяло само една трета от приходите си, а две трети давали на църквата и на нуждаещите се. Този мъж изцяло забравил за храма, за хората в нужда, за читалищата и училищата, мислейки само за себе си. Тогава Бог го попитал: ако душата му бъде поискана, как ще остави всичко това? Душата не търси пиршества, а се нуждае от храната, която Бог предлага, обясни отец Славчо. Светият апостол ев. Йоан подчертава, че Бог е любов. Четейки Химна на любовта, можем да осъзнаем какво значи да сме богати в Бога. Любовта е търпелива и добра, не се гневи, не мисли зло, не се радва на неправдата, а радва на истината. Тя всичко търпи и никога не отпада. В днешно време тези добродетели, за които толкова често се говори и изучават в училищата, показват как трябва да се развиваме и обогатяваме. Ако започнем да се страхуваме или ядосваме, това означава, че имаме какво да научим за любовта. Апостолът на любовта отбелязва, че любовта не завижда, не се самодоволява и не се разпилява. Ако проявяваме гняв, значи все още имаме работа по себе си и трябва да се обогатяваме в Бога. Можем да трупаме безброй имоти, но ако не мислим за обществото, не сме истински обогатени в Бога, акцентира свещеникът. Отец Славчо спомена имената на дарители, които са предоставили част от богатствата си за добри каузи. Ангел Попов, бивш ученик на църковното училище, след като станал фабрикант, дарил част от доходите си за построяването на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Търново, носеща неговото име. Кольо и Мария Велкови, чиито паметник е в двора на църквата, също дарили средства за Дома за девойки, който днес са патрони. Свещеникът спомена и братя Герови в София, Димитър Ценов в Свищов и други, които, според него, са имали по-широк поглед не само за собствените си семейства, а и за целия български народ. След няколко дни ще отбележим 189 години от създаването на храма „Св. Никола“, заяви отец Славчо. На 5 декември вечерта ще има бдение, а на следващия ден сутринта елеосвещение, света литургия и курбан, който ще бъде раздаден на миряните, а част от него традиционно ще бъде изпратена и в областната болница във Велико Търново. Ще има и кратка програма с участието на хора на храма, децата от храмовото училище и хор „Царевец“, който ще гостува в църквата.
https://ekipnews.com/%d0%b2-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%81-%d0%ba%d0%be/
Be First to Comment